Paper
Wikimedia Commons has media related to Paper .
Paper is a thin material produced by pressing together moist fibers. typically cellulose pulp derived from wood. rags or grasses. and drying them into flexible sheets.
Paper is a versatile material with many uses. Whilst the most common is for writing and printing upon, it is also widely used as a packaging material, in many cleaning products, in a number of industrial and construction processes, and even as a food ingredient – particularly in Asian cultures.
Paper, and the pulp papermaking process, was said to be developed in China during the early 2nd century AD, possibly as early as the year 105 A. D. [ 1 ] by the Han court eunuch Cai Lun. although the earliest archaeological fragments of paper derive from the 2nd century BC in China. [ 2 ]
The modern pulp and paper industry is global, with China leading production and the United States behind it.
СОЛЕНКИ ОТ БУТЕР ТЕСТО
Много често срещам из нета такива соленки, но какво пък нека покажем и на другите как се правят, винаги ще има начинаещи в бранша нали?
Нужни са само пакет бутер тесто, любими подправки, едно яйце и много настроение
И така…. оставяте бутер тестото да се отпусне на стайна температура, после го нарязвате с остър нож на еднакви по размер ленти.
Намазвате лентите с разбитото яйце, поръсвате с любими подправки (аз сложих шарена сол и сусам), навивате лентите от двата им края в противоположни посоки на спирали и ги подреждате в тавичка застлана с хартия за печене, като притискате крайчетата на лентите леко към дъното на тавата, за да не се развиват при печенето спиралите.
Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна до позлатяването на пръчиците около 10-тина минути.
След като се охладят са приятно хрупкави и засищащо соленички, което ги прави идеална алтернатива на всички скъпи брускети, крекери и тем подобни
Ами това е Експериментирайте с поръската от подправки ….
ТОРТАТА НА БАБА
Публикувано в понеделник, на 6 август 2012 г. от MAGY. В категорията ДЕСЕРТИ. ТОРТИ И КЕКСОВЕ ключови думи: торти
Имаме си една уговорка с кръстника ни, когато правя торта у нас да има една и за у тях Такава голяма радост има в очите на този човек, когато го викна да си вземе поредната тортичка, че на човек му идва да му даде и две наведнъж, след като труда ти е уважен по най-емоционалният начин, който можете да си представите:) Така се случва в ерата на тоталната глобализация и модернизация – домашните торти стават тачени и мечтани, дори и от хората, които могат да си купят почти всичко с пари.
А спомняте ли си навремето как ние като деца в нашето родно БГ считахме за престиж да почерпиш с шикарна бутикова торта? Е, и сега тези на сладкарница „Неделя“ например са еталон за класа в почерпката, но вкуса на домашното не може да бъде заменен с нито едно новаторско сладкарско произведение според мен:)
Та така тортата на баба стана тортата и на кръстника, а защо да не стане и ваша домашна торта, ето така:)
Необходимите продукти са:
8 яйца;
1 кисело мляко;
1 кофичка от киселото мляко захар;
2/3 кофичка от киселото мляко олио;
1 чаена лъжичка сода за хляб;
2 кофички от киселото мляко брашно;
1 ванилия или друга есенция по ваш избор
Продуктите са за голяма торта, която баба ми правеше в най-голямата синя тава в дома ни, но лесно можете да ги разделите на половина или да направите две по-малки тортички като мен. Ако имаш две подари едната на ближният си:)
Сипете си в дълбока купа яйцата, захарта, киселото мляко, олиото, ванилията и содата и разбъркайте хубаво с миксера
От страни си пригответе първата кофичка от киселото мляко с брашно и когато сместа в купата стане еднородна започвате да прибавяте и брашното. Трябва да се получи гъста смес, която да разпределите по равно в пет шест купички, за да могат блатовете на тортата да станат еднакви.
След това си застилате една, две тави (а ако имате и повече у дома) с хартия за печене, която намаслявате с четка, изсипвате по една купичка от сместа в тях и печем блатовете паничка по паничка в предварително загрята фурна до леко порозовяване на 180 градуса:)
Като се изпекат ги обръщаме на плота да изстинат напълно преди да сглобим тортата и картинката в домашният сладкарски цех изглежда ето така:
Идва ред на крема за сглобяването на блатовете разбира се, но като за кръстник на него му спретнах едно млечно домашно кремче, а за у дома направих нашата с обикновено „голо“ ягодово нишесте, както казваше баба, защото го вареше само с вода.
И точно в това се криеше магията на бабината торта, в нишестето, което лишено от всякакви мазнини и добавки на сметани и прясно мляко, спояваше стабилно тортата и в същото време когато си хапваш не усещаш тежък натрапчив вкус, а нещо кадифено вкусно се разтапя в устата ти Още си спомням с умиление голямата селска кухня с циментовият под и баба ми седнала на трикрако столче да прави тортата в най-голямата тава, която има за коледа или нова година, а за моите рождени дни и специалната снимка с духането на свещичките на всяка цена исках да ми направи точно нея:) Чакането през нощта да се напоят блатовете и да стане тортата готова до другата сутрин беше много мъчително, но пък на другият ден никой нищо друго не искаше да хапне:)
За кремчето на кръстника са ви необходими:
1 литър прясно мляко;;
8 яйца;
8 с. л. брашно;
13 с. л. захар;
200 гр. краве масло;
Слагате си млякото със захарта да се загрее на котлона, ако е пастьоризирано или да се свари, ако е домашно и в друга купа си разбивате яйцата и брашното. Дръпвате топлото мляко от котлона и започвате с малък черпак да наливате при яйцата и брашното от него по малко, разбърквайки с миксера, докато температурата им се изравни с тази на самото мляко.
След това връщате на котлона останалото мляко и наливате на струйка при непрекъснато бъркане с кухненската тел яйчената смес и варите до сгъстяване на крема, който трябва хубаво да изстине покрит в тендерката с капак или стреч фолио за да не хване коричка.
Кравето масло оставяме за малко на стайна температура леко само да се отпусне, нарязваме си го на кубчета и разбиваме с миксера на „кремче“ и после започваме лъжица по лъжица да прибавяме към него изстиналият вече яйчен крем, разбивайки с миксера до пълното им хомогенизиране.
Като резултат ще имате пухкав млечен крем за вашата тортичка:) А за нишестето вече си знаете, ако решите да я правите с него, по указанията на опаковката.
За да отнесе своята торта кръстника, но да не се налага да ми връща после подноси обвих парче картон с домакинско фолио за печене и я сглобих отгоре му. Но за да има чист и прилежен вид импровизираният поднос, отрязах кръг в един лист от вестник с диаметър леко по-малък от този на блатовете и го сложих под първият блат. Така работих спокойно по сглабянето на тортата и после само разкъсах вестника от единият му край и го издърпах изпод тортата, а отстрани остана чисто и пригледно, като за изложба:)
За да се сиропират блатовете си сварявате сироп от две части вода и една част захар или използвайте компот от любим ваш плод и смело поливайте блата, попиват много и става по-добре, когато тортата е сочна:)
Слагайте и от крема между блатовете обилно и накрая намажете и цялата торта отвън с него.
Накрая поръсете със ситно смлени орехи, измъкнете вестника изпод тортата и я сложете в хладилника за поне дванадесет часа да се спои материала хубаво, хубаво:)
Мобильные знакомства. WAP знакомства.
«Лицом к лицу лица не увидать…»
Это поэтическое высказывание можно было бы сделать девизом одного из самых современных способов знакомства, а именно – wap-знакомств или знакомств по мобильному телефону.
Представьте сценку: Вы сидите одиноким дождливым вечером дома. Скучаете. Капли дождя барабанят в стекло, ветер гоняет по асфальту бренные останки листвы… Или другая картинка: Новый год. Шумные компании высыпают на улицу, повсюду царит радость и смех. А Вы бредете по улицам среди этого веселящегося люда, как призрак… Третий пример: Вас бросил (бросила) любимый (любимая). На улице весна, влюбленные парочки попадаются на каждом шагу, даже кошки смиряют свой независимый нрав…
Что делать, как найти родную душу в этом огромном мире? Газеты пестрят объявлениями о знакомствах, но выбор в периодике небольшой. Чтобы заинтересовать избранника или найти «даму сердца» нужно выиграть тендер у огромного числа претендентов, и не факт, что Вы победите. А Вам нужно все и сейчас!
И тут на помощь приходят современные технологии. В ХХI веке, благодаря беспроводным технологиям, можно найти в любом конце земного шара интересного собеседника, друга, а то и любовь, не выходя из дома. Мобильные знакомства в этом плане еще удобнее. Ведь в наш «продвинутый» век редко у кого нет мобильного телефона.
Вы можете заправлять машину и завязывать wap-знакомства . загорать на пляже и общаться с интересными людьми. Мало кто из здравомыслящих людей решится нести с собой на пляж ноутбук, а вот телефон – совсем другое дело.
Многие люди не могут познакомиться «в реале». Им мешает природная скромность и застенчивость. Еще одно преимущество мобильных знакомств – человек имеет возможность открыть свой внутренний мир, не боясь быть узнанным. Да и горечь поражения в виртуальном мире не так больно бьет по самолюбию. Не тот, так другой, третий, четвертый. При этом Вам предоставляется полная свобода действий. Не нравится собеседник – в «игнор» его без зазрения совести!
Здесь очень легко отказываться от ненужных связей и знакомств. Ну а если нравится, то можно познакомиться и в более приватной обстановке. Вы вправе, конечно, пытаться тянуть «виртуальный роман» сколь угодно долго. Но все же, по Интернету дети не родятся. Если же говорить серьезно, то рано или поздно Вашему собеседнику надоест «бесконтактная» связь. Тогда уже Вас отправят в «игнор». Будьте готовы и к такому финалу.
Magna Carta
Magna Carta (Latin for Great Charter ), [ 1 ] also called Magna Carta Libertatum or The Great Charter of the Liberties of England . is an Angevin charter originally issued in Latin. It was sealed under oath by King John at Runnymede. on the bank of the River Thames near Windsor. England, on 15 June 1215. [ 2 ]
Magna Carta was the first document imposed upon a King of England by a group of his subjects, the feudal barons. in an attempt to limit his powers by law and protect their rights. [ 3 ]
The charter is widely known throughout the English speaking world as an important part of the protracted historical process that led to the rule of constitutional law in England and beyond.
The 1215 charter required King John to proclaim certain liberties and accept that his will was not arbitrary — for example by explicitly accepting that no "freeman" (in the sense of non-serf ) could be punished except through the law of the land. a right that still exists under English law today. The Witan . Witenagemot or Council of the Anglo-Saxon kings of the 7th to 11th centuries was held from time to time at Runnymede during the reign of Alfred the Great. The Council met usually in the open air. Succeeding versions of the Council influenced the creation of England's 13th-century parliament.
The water-meadow at Runnymede is the most likely location where, on 15 June 1215, [ 2 ] King John sealed the Magna Carta, and is the site of the Magna Carta Memorial. Magna Carta Island on the opposite bank of the river is another possible site. The charter indicates Runnymede by name. The Magna Carta influenced common and constitutional law, as well as political representation and the development of parliament. The charter's ideals of democracy, limitation of power, equality, and freedom under law is marked by monuments and commemorative symbols at Runnymede.
It was preceded and directly influenced by the Charter of Liberties in 1100, in which King Henry I had specified particular areas wherein his powers would be limited. Magna Carta was important in the colonisation of America, as England's legal system was used as a model for many of the colonies when they were developing their own legal systems.
It was translated into the vernacular Norman French as early as 1219, [ 4 ] and reissued later in the 13th century in modified versions. The later versions excluded the most direct challenges to the monarch's authority that had been present in the 1215 charter. The charter first passed into law in 1297; the 1225 version, with the long title (originally in Latin) "The Great Charter of the Liberties of England, and of the Liberties of the Forest", still remains on the statute books of England and Wales. [ 5 ]
Despite its recognised importance, by the second half of the 19th century nearly all of its clauses had been repealed in their original form. Three clauses currently remain part of the law of England and Wales. however, and it is generally considered part of the uncodified constitution. Lord Denning described it as "the greatest constitutional document of all times – the foundation of the freedom of the individual against the arbitrary authority of the despot". [ 6 ] In a 2005 speech, Lord Woolf described it as the "first of a series of instruments that now are recognised as having a special constitutional status", [ 7 ] the others being the Habeas Corpus Act (1679). the Petition of Right (1628). the Bill of Rights (1689). and the Act of Settlement (1701) .
It was Magna Carta, over other early concessions by the monarch, which survived to become a "sacred text". [ 8 ] In practice, Magna Carta did not generally limit the power of kings in the medieval period, but by the time of the English Civil War it had become an important symbol for those who wished to show that the King was bound by the law. It influenced the early settlers in New England [ 9 ] and inspired later constitutional documents, including the United States Constitution. [ 10 ]
Looking for Open2.net?
Copyrighted image Credit: The Open University Open2.net fades away. For ten years, give or take, Open2.net was the online home of Open University and BBC programming. Over the last few months, though, we've been moving into OpenLearn, creating one home for all The Open University's free learning content. It means we share a home with the Open University's iTunesU and YouTube channels, and much more besides.
Most of the content from Open2.net has been brought across; if you've landed here after typing or searching for an Open2.net URL then you're probably looking for something that fitted into one of these categories:
Open2 forums
We still want you to join in, comment and share your views. But OpenLearn encourages you to comment on the content you're reading, rather than travel off to a different part of the site. Some of the more interesting Open2 debates have been imported; and comments on the Open2 pages have been brought across, too.
Open2 blogs
All the blog content from Open2 is here on OpenLearn - it might be that you're trying to find a specific URL for the content that isn't being recognised by OpenLearn. You could try searching for the article here .
Other Open2 pages
Although most Open2 content came across, some pages - such as those which were only designed to help navigate the site - were not imported. If you're looking for something specific, you could try searching for the article here .
If you can't find something and would like us to look into why, alert us through the comments section on this page .
Category Archives: “Тайните подземия на България”-М. Миланов
Pisces Weekly Horoscope 30 January – 5 February 2012
During this week you will finish successfully solving problems and troubles that you make misled by the hypocritical and incorrect advice.
Clear misunderstandings that have serious implications for the relationship important to you
Манол Манолов – Тайните подземия на България (книга 1 – глава 2)
ОРИГИНАЛНИ ХАЙДУШКИ КАРТИ
Ще се постарая да задоволя, доколкото е допустимо,
любопитството на читателите, които проявяват разбираем
интерес към описите със стари хайдушки карти. Глас народен,
глас Божий. Но ще публикувам само две фотокопия от
оригинални карти (толкова притежавам) и малка част от
описанията, за да не предизвикам български “Клондайк”. А за
очакваните резултати, от издирване на съкровища, вече
предупредих – не си правете труда! Публикувам за първи път в
България, а със сигурност и не само у нас, не част от карта, а
цялостно фотокопие от карта-опис, със заглавие “СРЕДНА
ГОРА”. Фотографията е направена от оригинална кожена карта,
получена (нека ми бъде разрешено да не споменавам името, а
остане с инициали М. П.) от град Пловдив. Уверявам ви,
изложеното списание на местността, на предполагаемото
съкровище, в картата - опис е действително. Посетих и видях
мястото с очите си. Ще ви разкажа как започна този епизод от
живота ми…
Дългогодишният мой приятел М. П. ме уведоми, че Марин
Черняев от с. Речица, квартал на град Сливен, притежава по
наследство десет оригинални кожени карти, изработени през
1842 г. лично от неговия прадядо – хайдутинът Димитър
Калъчлията. И ценителят на всякакъв род древни карти, в мен,
пощуря от желание да ги разгледа и проучи. Попитах М. П.
дали ще мога да видя тези интересни за мен карти, получих
утвърдителен отговор и зачаках с нетърпение да ги зърна.
Чакането се проточи дълго време, затова започнах настойчиво
да подканям приятеля си за изпълнение на обещанието. Един
ден М. П. заедно със Стойчо от град Пловдив посетиха Марин
Черняев в дома му в с. Речица и заснеха с фотоапарат десетте
оригинални кожени карти. За съжаление, при проявяването на
филма, само няколко негативи се оказаха ясни, а останалите
бяха дефектни. Отново помолих М. П. да отиде и заснеме
некачествените кадри. Вместо нови фотографии, Марин
Черняев се съгласил да ми
даде за преглед оригиналните кожени карти и това още повече
ме зарадва. Зачаках, с нетърпение да получа безценните
карти, но нещата отново се проточиха. Марин Черняев не успя
да предаде картите, разболя се тежко и постъпи в болница в
Пловдив. Когато го изписаха от болницата и се върна в с.
Речица той установи, че картите му са откраднати. По-късно
Черняев почина. Картите изчезнаха и доколкото ми е известно
МВР не е уведомено за кражбата. Защо ли?
Нямам право да упреквам близките на Марин Черняев
защо не са уведомили органите на МВР. Мога само да уточня,
че десетте кожени оригинални карти, изработени от Димитър
Калъчлията са станали собственост на човек от Варна.
Иманярството се е превърнало в професия за много хора…
Ето съдържанието на картата, която носи заглавие:
Средна гора
Селата Чокъ майле и Ини майле в местото Ин дере у
мешелика (рядка дъбова горичка) там местото е
канарливо (каменисто) и гористо. Там на голяма канара
има конска глава. Долу у полите на канарата има камък
плоча под нея геран (кладенец) дълбок осем аршина (2.24
м). Като се слезе долу се върви малко полегато (при -
веден) сетне ( после) се върви направо до десет крачки и
се достига до желязна врата която е на решетка и е
Следва шифрован, неразгадан с никакви способи текст.
Известно е, че фотография не може да бъде изследвана с
радиовъглероден метод, за разкриване давността на кожата и
багрилото на оригиналната карта. Но има по-достоверен начин
за доказване на автентичността й – моят Учител. Той
внимателно разгледа фотографията на картата, потвърди
автентичността й, ала отказа да разкрие секретите, мотивиращ
се, че не е настъпило времето за декодирането им.
Второто фотокопие на оригинална кожена карта, също се
публикува за първи път. Картата е изработена от български
четник, но е написана на старотурски (османски) език.
Преводът й на съвременен български език, в общи линии, е
следният:
Село Уланлии (Руен) в местността лозята има забит
камък (фалшив гроб). От него на изток на три метра
разстояние има закопан в земята на дълбочина петдесет
сантиметра ибрик, в който има една табакера и пет
(турски) лири. Това е знак, че мястото е същото. От
камъка на изток около триста крачки на пъпа над
нивата сложихме една бака с двеста и седемдесет
петолири и много женски злата.
На “Чадър кале” намерихме мара, където изсипахме
9600 турски лири и много женско злато, което
(захлупихме) и сложихме отгоре с камък приличащ на
Известно е, че “търсачите на съкровища” ревниво пазят
попадналите у тях оригинални описи и карти. Ако поискате да
ги видите ще ви откажат. Мнителни са. Дори и след като
“търсачите на съкровища” са се уверили, че по никакъв начин
не могат да достигнат до “заветния хълм” и да открият
описаното имане, пак няма да ви покажат картите. В най -
добрия случай, след дълги увъртания, ще изработят на лист
хартия някаква “ориентировъчна” схема и ще ви я предадат, с
голямо нежелание. И може би са прави, като имат предвид
честността на колегите си. Случаят при мен е изключение, или
резултат от дългогодишен период на проверено приятелство.
Безспорно М. П. имаше доверие в мен и знаеше, че няма да
открадна картите, да ги продам, нито да посетя, без негово
съгласие, описаните места. Трябва да поясня, че М. П. е
пенсионер, честен, но безкрайно мнителен човек, трудолюбив,
недоверчив, неуморим и труден, ако реши човек да получи от
него сведения за иманярски обекти. Девизът му е “Съкро -
вищата за благо на държавата “. Това е и неговата мечта.
Тук е мястото да споделя за еднодневното ми пътешествие
по дирите на картата “Средна гора”.
Стойчо (почина през 2007 г.) ми се обади по телефона от
Пловдив и въодушевено ми каза: “Шефе, (харесваше да ме
нарича така) научих къде е “Конската глава”. Моля те, да
отидем и проверим дали е истина.” Вече имах едно на ум от
подобно “разследване” и се позамислих. Не ми се щеше
отново да изпитам разочарование, но си дадох сметка, че дори
и пътуването да не даде резултат, щях да се видя с приятел и
се поразходя на чист въздух.
С “Лада”-та на Стойчо пристигаме до малко планинско село,
паркираме колата в подножието на планината и поемаме пеша
към невисоко било. Есен е, газим сред високи треви,
дърветата, окичени със жълточервени листа радват очите ни.
В тишината се чува жужене на пчели, дъхът на маточина
изпълва въздуха. Крачим въодушевени, с полепнали
бодилчета по дънките, разговаряме и кроим планове за
евентуалните последици при намиране на “Конската глава”.
Мечтая си, открием ли я, първо се обаждам в старата служба…
да се реванширам. Изкачваме победоносно билото и пред нас
изникват безброй причудливи скални
образувания. Едни, наподобяват мъже и жени, хванати за
ръце, играят хоро. Други, приели форми на пясъчни замъци, с
множество островърхи кули, трети – на войници втурнали се в
атака с “Напред на нож!” Природата (а за мен древните
скулптури) е изваяла от варовитите скали чудновати
композиции на хора и фантастични животински образи.
Чудесна гледка, сред която трябва да открием конската глава,
а под нея камък – плоча, закриваща герана. Ентусиазирани,
дълго време обхождаме знаменитите произведения на
“изкуството”. Снимам, прецизно, най-вече каменните идоли,
наподобяващи допотопни животни, но въпреки старанията ни
Конската глава остана неоткрита. Ни най-малко не сме
разочаровани. Доволни сме от екскурзията и не по-малко
ентусиазирани, отколкото при пристигането, поехме обратния
път за връщане. Явно мястото не е това, което търсим. Преди
да прехвърлим билото, върху което се мъдри огромна скала,
вниманието ми е привлечено от кръгла “каменна поляна”.
Гладка, без трева, на която има плоска скала със странна
триъгълна форма, не по-висока от четиридесет сантиметра и
около метър и половина на дължина. Пътят ни преминава
през поляната и за да премина по-напряко, стъпвам върху ска -
лата. Стойчо заобикаля, аз преминавам през скалата, скачам
на земята и поемаме по надолнището. Спомняте ли си
случката в Странджа планина, до село Бродилово, когато
търсих сред останките на крепостта кръглия воденичен камък,
но не го открих? Тук отново се случи същото. Но да не
изпреварвам събитието. Върнах се в София и дълго се
колебах дали да пиша писмо на игумен Гавраил за случката.
Веднъж се бях изложил, по такъв повод, и не ми се щеше
отново да изпадам, в подобна ситуация. След дълго
размишление реших, че е редно да разкажа за новото
приключение. Какво бе моето учудване, когато получих
писмото му с отговор: “Скалата, върху която стъпи е камък -
плочата. Високата скала зад нея има форма, наподобяваща
на конска глава. Въпрос на ракурс”. Никакви упреци, никакви
указания за по-нататъшни действия. Сам трябваше да реша
какво да предприема. Но се зарадвах, искрено се зарадвах, та
нали за първи път ми се усмихваше щастието, щях да открия в
действителност съкровище
за държавата. Обадих се на Стойчо, казах му, че на една от
снимките има скала, която що-годе наподобява конска глава,
затова се налага отново да отидем на мястото. Не бе нужно да
убеждавам добрия си приятел. Тръгнахме с голям хъс,
очакващи да изгрее звездното ни щастие. Водех аз и първата
стъпка, която трябваше да предприема, е да покажа Конската
глава, а под нея и скалата-плоча, под която има кладенец,
дълбок осем аршина. Настроението ни бавно започне да гасне
и съвсем се помрачи, след като най-внимателно огледахме
скалата от всички страни. Имаше вид на допотопно животно,
но твърде далечна представа за конска глава. Странното
събитие се случи, когато реших да разгледам камък-плочата
сред кръглата каменна поляна. Обикалях в почуда под
голямата скала, мястото, от където преминах каменната
поляна с камък-плочата, но от поляната и камъка – ни вест, ни
кост. Стойчо ме наблюдаваше учуден, как се въртя в кръг и
попита дали не тренирам за дервиш и ако не тренирам, какво
съм загубил. Обясних, че търся каменната поляна с камъка,
върху когото се бях качил. “Че тук няма каменна поляна, шефе.
Не съм виждал камък, върху който да си стъпил и преминал.
Както виждаш тук няма каменна поляна, а масивни скали” -
отговори Стойчо. Припомних му, че и той на връщане мина
през каменната поляна, но сигурно не помни. Той се засмя и
рече: “Шефе, започнаха да ти се привиждат неща.” И тогава си
спомних за случката, преди години, над село Бродилово,
No comments:
Post a Comment